Ако някой ми каже, че след 10 години ще съм на луната, облечен като балерина и ще целувам задника на маймуна... ще му стисна ръката и ще отговоря, че това не е най-невероятната ситуация, в която мога да попадна... Ако животът ме е научил на нещо, то това е че всичко е възможно... А, аз имам един съвет за вас... никога не си пожелавайте животът ви да е интересен... но ако все пак го направите... бъдете готови да разтворите задните части на щибаната маймуна с усмивка...
     Кафе, цигара и отчаяние преливащо в неудържим смях... но щом още можеш да се смееш значи ти е рано да натиснеш спусъка... значи все още подозираш къде си и защо си там... дори и да се смееш през сълзи... дори да се смееш истерично омазвайки лицето си с кръвта стичаща се по лицето ти... кръвта на собствените ти мечти... хладнокръвно убити ред очите ти...
     Трябва да има и такива хора... хора, които са способни да ви накарат да се чуствате късметлии само като ви разкажат за живота си... и следващият път, когато ви се иска да кажете "може и да е по-зле" просто си спомнете за тях... или ги изтрийте завинаги от съзнанието си... но никога... никога недейте да ги съжалявате... не им позволявайте да видят това в очите ви... остатъците от гордостта им са единственото нещо, което имат... не им го отнемайте...