Безсънието ми е като плавно прокрадващо се безумие. Кротко, тихо безумие... Цветовет се размиват, времето ту се забавя, ту лети... не знам дали е дeн или нощ... дали е днес или утре... Желанията... няма ги... искам единствено да сложа главата си някъде и да се потопя в сладък сън... Затварям очи... отварям очи... поглеждам часовника... След третия ден животът е вече около теб... а ти седиш отстрани и наблюдаваш... Безпристрастно гледаш как секундите отминават за всички останали освен теб... След шестия ден вече ти е все едно... Крадеш си по час, два сън... преди да се събудиш като от кошмар... или в кошмар? Очите ме болят... затварям ги... не мога да спра да мисля... мисля си за вампири, за хората, които чувам как стават и отиват нанакъде... за това как преди часове съм ги чул да се прибират... мисля си как христианството е оцеляло в нацистка Германия... мисля си за слънцето, което изгрява навън и очилата, които ще сложа за да прикрия изстрадалите си очи... мисля за безброй хаотични, несвързани неща... Чудя се какво ли си мисли продавачката, когото отивам за бира в магазина в седем и половина сутринта... мисля си за кучето, което точно в девет и половина започва да лае и не ми дава да заспя... точно когато си мисля, че съм достатъчно уморен... Мисля си как има на кой да се обадя... да събудя... за да не съм сам... но вече не сме на тези години... мисля си как хората се променят... мисля си за егоизма... и за приятелството... дали е егоизъм да будя някой за да дойде при мен... и дали е приятелството да стане и да дойде... защо ли си мисля, че приятелството е да си спестиш егоизма да събудиш някой в 4 часа сутринта само защото на теб нещо ти хлопа дъската и не можеш да заспиш... ако наистина обичаtш някого, няма да му причиниш това... Или аз се бъркам... не знам... просто искам да заспя... да си допия бирата... да прочета още два реда от интересната, но не особено съдържателна книга... от онези които са достатъчно занимателни за да ги четеш, но не прекалено интересни, за да можеш да заспиш на тях... нещо като момичетат с които си лягам, когато имам безсъние... има нещо тъжно в това да ги будиш към 3 сутринта, защото си заспал преди 2 часа, а сега стойш с ококорени очи и осъзнаваш, че няма как просто да си лежиш с нея до сутринта, а мисълта да я събудиш... да си говорите... и отново да правите секс те кара да симулираш бърз телефонен разговор, няква случка... „мамка му тябва да тръгвам... еди кой си пак е направил еди що си”... „нали ще се видим скоро?” и усмивка... винаги... винаги усмивка... не се извиняваш... никога не се извиняваш... това е още една странна част от женското съзнание... колкото и парадоксално да звучи... ако се извиниш, ще имат за какво да се хванат... ако не го направиш, то просто ставаш гадното копеле, което ще искат още повече... и не си мислете, че ние си мислим, че вие не разбирате, че лъжем... но това е друга тема... а мен ми се спи... винаги съм искал някой да измисли един от онези лъчове от филмите... натискаш копче и заспиваш... но тогава колко гениялни изобретения, колко ненужни глупости нямаше да съществуват и колко влюбени нямаше да могат да будуват по цели нощи... няма случайни неща... няма...

Има приятели, които е по-добре да събудиш, и такива, които по-добре да не будиш. Просто зависи от конкретния случай. Но по-скоро не буди, ако не си наистина в нужда. За да знаят и те, че не ги натоварваш излишно. Само когато е важно.

Vajnoto e koi naistina iskash da sabudish..Kolkoto po-interesen ti e choveka ili knigata .. Tolkova po-trudno shte zaspish do nego..

поправете ме ако греша,но си мислих ,че автора по-скоро се опитва да се "спаси" от "кротко,тихо,плавно прокрадващото се безумие" не безсънието си отколкото да си търси кой или какво да го държи буден...

Bezumieto, bezsannieto , to e fact.. Prichinite da iska da se otarve ot bezsanieto ne sa li v tova che neshto te machi? Ako bezsanieto e spodeleno s jelaniq chovek, shteshe li da e nepriqtno, nejelano, shteshe li da iska da se otarve? "няма случайни неща... няма..."

"Няма случайни неща...няма..." Ако беще с любимия човек нямаше да Мъчи безсъние.Глагола тогава е друг. Смея да твърдя ,че подобен род писане е "дреха" в която се обличат много съкровени състояния на личността. И най-вече е изключително трудно хора,който малко или крайно недостатъчно познават автора и фактологическите подроности съпровождащи написването му да правят опити да анализират. Все пак факта е ,че е прекрасно.Мойте искрени адмирации.

Tvoite " iskreni admiracii" oznachava che ti haresva, nali?:D.. Izvinqvam se che se opitah da "analiziram" bez da poznavam "фактологическите подроности " okolo avtora.. Prosto gledna tocka..

da, faktologi4ni podrobnosti okolo avtora lipsvat. ......sabudenite momi4etata rezbirat, 4e ste tragne po mn vajna rabota:)bez izvineniq, taka se pravi po zakon! no avtorat e fin, diaboli4en i nevinen 4ovek. vsa6nost samotata ste go presledva prez po -golqmata 4ast...t.s. ve4no. negovata inteligentnost ve6tae samo tova. i tova ne e skazanie... po-lo6o...takava e logikata na bitieto ni. avtorat jivee s bezsanieto! hm... tova obqsnqva mn ne6ta. nima ima po-golqmo nakazani ot bezsanieto...takova ne6to ne se pojelava i na nai-golemiq ni vrag. da nameri6 procep v matricata na tazi bezna e pagubno na4inanie. godini minavat, a ti se la6ka6 mejdu mrak-zaran i pak mrak, pove4e mrak i mrak...a nakraq razbira6,4e samotata ti e nai-dobrata priqtelka . ve4nata tvoq za6titnica, vinagi s teb - bodra i neumorima. istinata e ,4e za 14 godini vrazka s bezsanieto namerih izhod. 31 ko6marni no6ti se prevarnaha v 23 ko6marni no6ti. o, iskah samo da kaja,4e traktatat na levan naistina ni obejdava,4e dosta e naprednal s bezsanieto.

Когато сърцето ти е самотно и осъзнаваш това..се случва нещо с теб..Леван го нарича безсъние..безумие..А така желаният сън,е покоят,за който копнее..Той може да има всичко,което пожелае..но има неща,които не зависят от него..И понякога такива непосилни неща за всеки човек имат силата да го разтърсят дълбоко..Не е нужно да познаваш лично авторът,за да усетиш болката или емоцията му..Нали за това всеки човек е малко творец..За да може да тълкува всяка частица от този свят,както той пожелаее..
Браво муцунке..Много е хубаво,но и мн тъжно..

....nali za tova vseki me4taee...,bezdunnen pokoii i bezmerno blajenstvo...ponqkoga 4ovek gi polu4ava v otmarata na otminalite migove....v edin dale4en, dale4en svqt prepulnen sus sujeti, do bolka slu4eli se i do ludost nesustoqli se !....izpulvat ni po silata, 4e sa bili...krasivi... beli... nejni ....

Kazvat, che nai-loshoto na bezsunieto e ne, che nikoga ne si napulno zaspal, a che vinagi si polubuden...
Nali, Lev ;)