Палави крачета и дебели вратове. Интересно е да се върнеш към нощния живот след дълго отсъствие. Първото, което разбираш, е че нищо всъщност не се е променило. Дори повечето от хората са си същите. Носят различни дрехи, които отново не им отиват, но правят същите неща, макар и на нови места. Луди хора в крещящи цветове, позиращи за внимание. Като купон с надрусани гущери, ама не толкова забавно. Палави крачета на токчета и БМВ"та развалени от пътища и павета.    Харесва ме. Виждам го по начина, по който ме гледа. Усещам го в непринудените й докосвания докато се опитва да ми разкаже нещо. Превъзбудена е и все по-малко го крие. Прехапва леко устни и ме наблюдава. Интересно ми е по колко още начина ще  се опита да ми го намекне. Оставям я да се помъчи малко, поглеждам я в очите и я целувам. Дясната ми ръка бързо си намира място в косите й, а лявата е малко над дупето. Харесва ми как се целува. Не бърза, не си отваря прекалено много устата, не е монотонна и не ме зяпа с отворени очи. Може и да стане интересно.    Седя на дивана и се чудя дали ще и хареса да й вържа ръцете. Дали ще усети как да се държи или ще се разлигави. Има вероятност и да преиграе. Сипвам ни по още едно. Очите й са невероятни, не мога да го отрека.    Докосването е плавно... на моменти преливащо в агресия, тя е вече разрошена, а аз не мисля за нищо друго. Погледите ни се срещат и отражението ни харесва. Усещам как се отпуска все повече. Движенията й стават неподправени и целенасочени. Това е момента, когато разбираш на какво е способна всъщност, когато е вече близо и няма намерение да те пуска. Дихание, стон, дихание... Притискам я с цялото си тяло и в няколко мига се сливаме в мълчание.    Вечерите са горе долу същите... предимно по-кротки, но от време на време много по-луди от всичко досега. Работата е там, че едните са скучни, а другите нямаш много време да им се насладиш, защото минават бързо, а спомените са замъглени. От време на време срещаш някой, който да ти направи впечатление, откриваш нещо живо и различно, и за момент грейваш в блажен оптимизъм. След това идва животът и ... рано или късно разбираш дали си е струвало да си оптимист.  

откриваш нещо ....

за момент .....

и почваш да събираш красивите моменти......
мм да


вси4ко написано тук, винаги е много истинско ......