Безумието ми е цветно. Щасливо пърхащи нюанси на забравени акорди ме спохождат всеки ден. Погледнах в очите му със завист и видях блаженство. Непокварената лудост отвърна на погледа ми и отговори с насмешка. За момент спрях да се лутам в града на емоционално изнасилените маси и си представих какъв би бил раят където всички ние пак ще се срещнем. Моят Бог е по-могъщ. Той ми даде всичко това... и още малко. Чувствам се като шизофреник изоставен от халюцинациите си. Самота, която е трудно дори да си представиш... Когато спреш да търсиш вдъхновението в дъното на чашата, в тялото на поредната нимфа, в песента на прекрасната муза, в омайващия залез и обещаващия изгрев... Когато... когато остане само усмивката ти. Малко след като си решил, че си прекрачил последната граница на цинизма и се окажеш в съвсем нов свят на разочерование. Как да не го обичаш този живот? Как да не се разсмееш...
       Обичам те...
       Обичам този град, обичам го когато плаче и сълзите му се стичат по бетонната му кожа, по тухленото му лице, по стоманените вени, по величествения му неонов поглед.
       Събуждам се и проглеждам... Красотата на сълзите ти ме кара да продължа напред. Това, че още чувстваш ме кара да крещя, да вярвам, че за всички ни има надежда. Смях и сълзи... Те ни показват, че сме живи. Те ни правят хора...
       Красиво е... прекрасно в грозотата си...
       И сам избираш своя рай, и сам създаваш ада, в който ще гориш. Политаш, падаш и пак надигаш се. Целуваш отражението си и отричаш страховете си. Поглъщаш болката и я превръщаш в мечти. Надяваш се. Познавам те. Дори в безумието си те разпознах. Остави ме да се докосна до теб, да те повдигна, да целуна изстрадалите ти устни, да те обгърна и никога да не те пусна. И не ми се сърди, ако паднеш, не обвинянай мен. Да, обещах ти, но така е по-добре. Така ще се научиш…

Мама му стара, от време на време се чувствам прекалено просто устроен за богатсвото на езика, който използваме. И все пак простата пък било то проста, а и не българска дума " Евала " може да осмисли и придаде на коментара ми почитанието, с което се отнасям към таквиз люде!!!

Евала и от мен Леванчик, само 1 забележка имам ... смени се второто име че не мога да го запомня.

vsi4kite napisaha bezumie.... dvama , trima ... cql otbor...
kolko sa dobri:) vinagi elegantni, vinagi s vkus - dori neznai6ti koi sa - jivota pravqt s fines.... sednali na nepoznata masa, ...sebesi poznaqt.... a drugite - .... zavijdat ! ......padnali edin ot drug - vinagi sa gore, tam sarcata im zeleni vinagi prepuskat blago, v nai - prekrasna svoboda. .... vinagi sa nad ! ... kakva golqma krasota....
bravo za pstin

6izofrenik izostaven ot halucinaciite si...,prekrasno v grozotata si...tezi dumi4ki mi napraviha silno vpe4atlenie....haresaha mi....

че кво му е на второто име we, това, че не може да се запомни му е якото :P

Ne spirai da pi6e6 ...